Великденските хлябове

Без хляб и яйца великденската трапеза е немислима

Хлябът на Великден е обредна храна и дар. Процесът на неговото приготвяне е в голяма степен зависим от боядисването на яйцата, поради практиката в хляба да се поставят червени или червени и бели яйца.  Приготвянето  на Великденските хлябове се случва на Велики четвъртък или във Велика събота.

Замесват се от младата невеста- стопанката на дома и трапезата с ритуална чистота. Използва се задължително пшеничено брашно, квас и яйца. Семантично тези елементи съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението. От замесването на пшеничното тесто с квас и от продължителността на неговото втасване зависи големината на хляба след изпичането му.

Формата

  Формата на хляба е най-често кръгла. Така той напомня гумното или хармана, на който се вършее житото. Но също така, кръгът е слънце- препратка към по-дълбоки и древни слоеве на семантично възприятие и традиция, свързани с култа към слънцето, началото на активната земеделска работа и надеждата за плодородна година.

Украсата

  Украсата на великденските хлябове е универсален знак за дом, семейство, ред, прибраност, къщовничество, поминък. Затова много често с „гайтани“ от тестото се оформя първо полукръг със завити краища, което е покривът и къщата. Вметването на яйцата се осъществява, като се маркира центъра и се поставят още четири яйца в ъглите на въображаем ромб. Яйцата декоративно се заобикалят с непрекъснат гайтан от тесто, като своеобразна изобразителна метафора на движението, непрекъснатостта и цикличността. Изобразителните елементи се композират на принципа на повтаряемостта и симетричността.  

Всъщност, украсата е външна проява на идеите за организация и отразяване на вътрешния хармоничен ред на света и в този си смисъл тя е изключително устойчива.

Идеята за продължението на рода

Продуциращата роля на великденските хлябове е интересна. Тя се изразява със специфични форми:

 Хлябовете с удължена форма напомнят фалически елемент. Този тип хляб е предназначен най-вече за кумовете. Изследователите намират неговия прототип във  вавилонския пасхален колак. 

Хлябовете с вградено бяло и червено яйце в усукана спирала, пластично изобразяват единството между женското и мъжкото начало. 

В различните райони на България великденските хлябове се наричат: „яйченик“, „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“,  „спредавци“, „чурек“ и др. Овен това, поради форми сходни с други ритуални хлябове, се срещат и имена като: „боговица“, „колак“, „кравай“, „кошара“, „кукла“ и др.

Извън сакралната си и ритуална функция, великденските хлябове носят и естетическа наслада. Във времето те се обогатяват с допълнителни декоративни пластични елементи, плод на индивидуален вкус и подход на създателката си. Така се засилва представата за празничност и уникалност на светлия ден.

Хлябът на великденската трапеза

Обредният хляб е празничен и сакрален атрибут. Той се слага в центъра на  масата след връщане от великденската литургия. Разчупва се на толкова парчета, колкото са членовете на семейството и се изяжда. Това е хляб за здраве, благополучие, щастлив дом, пълен хамбар, голяма кошара. Няма практика да се прекадява. След този хляб, стопанката оставя на трапезата втори хляб, който има друга функция.  Той престоява на масата през трите празнични дни с мисъл за починалите близки, уважението към тях, търсената връзка и вяра в покровителство на предците над живите наследници на рода. Със същата идея е и практиката през деня да се оставя отворена вратата на собата.

Хлябът е дар и затова се раздава

Практиката на така наречените „поклони“- гостувания на по-младите семейства при техните кумове, родители и близки родственици е все още жива в България. Поклоните включват великденски хляб и боядисани яйца. В своята сърцевина, поклоните са акт на затвърждаване на роднинството и на йерархията в традиционната българска общност, в която взаимопомощта и подкрепата са жизнено важни. 

В съвремието обредният великденски хляб до голяма степен е загубил своята ритуална роля. Останала е идеята за празник, за събиране на семейството, за посещение на близките.

Хлябът днес е заместен от козунак

В съставките на козунака- хубаво брашно, мая, яйца, захар, ядки, сушени плодове и семена, откриваме същата идея за нарастването, пълнотата, сладостта и надеждата за радост от живота. Сред популярните форми на козунака в България е плитката. Тя напомня от една страна за житния клас, а от друга- за плитката на младата жена и за преплитането в живота на мъжкото и женското начало.

Весели Великденски празници!

П.П. 

Препоръчваме на любознателния читател книгата на Любомир Миков "Български великденски обреден фолклор"