Просфора

За сакралния смисъл на хляба

Хлябът е бил винаги на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. Той се използва в култови практики от най-дълбока древност. За българина той е венец на труда му и най-високо почитан. Хлябът е приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно магическо средство в празници, ритуали и обичаи. Човек идва на този свят с хляб, хлябът е винаги на трапезата в най-важните житейски стъпки, с хляб си отива от този свят. 

Хлябът- символ на Христос и неговата саможертва

С хляб, получил небесната благословия се извършват чудеса в Библията. Така Христос извършва чудо, нахранвайки  5000 души с 5 хляба и две риби. В „Житието на Св. Иван Рилски“ се разказва за подадения от Ангел Господен хляб, с който светецът насища дружина гладни ловци.

В християнската религия хлябът се превръща в символ на Христос и неговата саможертва, отдадена за спасението на човечеството. Така хлябът застава в центъра на богослужението.

Хляб и литургия

Православната църква има 7 тайнства: св.св. Кръщение, Миропомазване, Причастие /Евхаристия/, Изповед /Покаяние/, Свещенство, Брак  и Елеосвещение /маслосвет/. 

Хлябът е в сърцевината на Евхаристията /от гръцки език- Благодарение/- основополагащо тайнство, при което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино. Смята се, че това тайнство е установено от самия Христос по време на Тайната вечеря, когато той причестил учениците си за първи път. Тази сцена заема важно място в литургията- сърцевината на православното християнско богослужение. Това е и причината на входа на олтара в църквите, в близост до царските двери, да бъде поставена иконата с Тайната вечеря.

Православната литургия се състои от: Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните.

Проскомидия или принасяне, донасяне /гр./ се свързва още от ранното християнство с донасяне в църквата на хляб и вино за извършване на тайнството. Принесеният хляб се нарича просфора. В по-късни времена просфората се приготвяла специално в църквата и манастирите.

Във втората част- Литургията на оглашените, освен християните се допускат и тези и оглашените, т.е. тези които се готвят за кръщение и каещтите се, т.е. тези вярващи, които поради тежки грехове не се допускат до причастие.

На Литургията на верните и тайнството Евхаристия могат да присъстват само имащите право да се причестят. В невидимото тайнство на Евхариситята, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта Христови. В този момент, вярващите поемайки хляба и виното, влизат в тясно съединение със самия Христос и в внего стават съобщници на вечния живот.

Симолика на просфората

Най-отличителната част на просфорните хлебчета е печатът, поставен върху тях. Те са кръгли и повърхността им е разделена на няколко полета, очертаващи кръст. В централна част се поставя най-важният символ, така нареченият Агнец- Божият син. Това е квадрат, разделен от кръст, в който са изписани буквите ИС ХС, а под тях НИ КА. Знаците са на гръцки и означават Исус Христос Побеждава. От дясната страна се поставя символа на Пресветата Богородица и знаците OM- от гръцки Божия майка и символ копието. От лявата страна са символите на Девете чина Божи угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и др.  Добавят се частици за духовната и светска власт, за живи и покойници.

Ритуалът

Ритуалът по разрязването и раздаването на просфората има дълбоко символно значение във всеки жест и детайл. За целта се подготвя специален дискос, копие за разрязване и звездица. Свещеникът прави кръст с копие върху просфората със съответните слова. Изрязва и изважда централната част- Светия Агнец, означаващ тялото Христово. На дискоса се приготвя, освещава и раздробява Светия Агнец. Дискосът напомня яслите, на които е поставен Младенца  и в същото време и Гроба Господен. Освещава се водата  и виното. След това последователно се вадят триъгълни частици от просфората за Богородица, за деветте евангелски чина, за живи и починали.

Към тайнството Причастие могат да присъстват всички, които са получили Кръщение и Миропомазване, като за възрастните има изискване да са готови чрез пост и молитва, и очистили съвестта си в тайнството Изповед. Причастието се осъществява с парченце от долната част на просфорния хляб, което се нарича „нафора“ и се поема на гладно.

Просфорният хляб се приготвя за литургията и причастието на Великден, но и за всяко причастие, което християнската православна традиция осъществява в неделните служби в храмовете.