Тайнстовото Евхаристия

Винаги преди Великден темата за причастието вълнува мнозина. 

Причастието е осъзнат духовен акт, част от тайнстовото евхаристия. Християните, които са имали силата да издържат 40-дневния великденски пост и с молитва и изповед са очистили душата си, могат да се причастят след литургията в полунощ на Възкресението.

Евхаристията е тайнство на тайнствата

Свещенодействие, постановено още с Тайната вечеря, когато Исус Христос, подавайки хляба и виното на своите ученици, изрича думите:

„Вземете, яжте: това е Моето тяло. Пийте това е Моята кръв…“. 

Евхаристията е кулминацията в християнската религия, при която се принася Великата Жертва- Тялото и Кръвта Христови. По време на църковната литургия вярващите приемат Христа под вид на хляб и вино, и по този начин се съединяват реално с него.

Дълбокият смисъл на ритуалното поглъщане на хляб и глътка вино, е приемане  на  Бога,  благодарение за неговата велика саможертва в името на човечеството и вяра, че Бог Исус Христос е винаги с нас „през всички дни до свършека на света“.

Причастието е финален акт в тайнството евхаристия

предхождан от подготовка на ДУХА чрез молитва, покаяние и примирение и на ТЯЛОТО- чрез пост и въздържание. Към причастието се пристъпва след искрена ИЗПОВЕД, пречистваща човешката душа и търсено опрощение. 

Но Молитвата, Изповедта и Причастието биха били безсмислени, ако божествените слова не бъдат духовен императив всеки ден. Така, че божественото е видимо извън вратите на храма. Бог ни чака отвън!

„Чакам те отвън!

Когато излезеш от църквата и се върнеш между хората, приготви се да се срещнем. След това ще те последвам, ще те наблюдавам, ще те съдя, и може би ще те осъдя- имам право да го сторя. 

По-точно, искам да знам дали в църквата наистина си говорил с Бога или само си се подигравал с него... 

Искам да се уверя - дали молитвата наистина прави човека различен и по-добър? 

Ако се уверя, че си нахален, алчен, егоистичен, сприхав, злостен, завиждащ, бъбрив, повърхностен, ще знам, че твоята молитва не струва. 

Ако се уверя, че в семейството, на работа, в училище, на пазара, в автобус, не знаеш как да говориш с хората, със сигурност ще знам, че не знаеш как да говориш и с Бога. 

Ако някой непрестанно трябва да те утешава, да те хвали, ще знам, че в църква си ходил не, за да славиш Бога, а за да се покланяш сам на себе си.

Но, ако от твоите устни извират мирни думи, радост, думи на доверие и утеха, ако очите ти са отворени за неволите на ближния, а ръката ти повдига несретните, ако сърцето ти разбира другите, ако прощава и люби ще знам, че в църквата наистина си говорил с Бога.

Чакам те отвън!“

Из Слова на Св.Вирцки, превърнали се в житейски притчи, за търговците в храма, за молитвата и делата

Св. Серафим Вирицки /1866 - 3 април 1949 година/ е сред най-знаменитите съвременни християнски подвижници и чудотворци. Канонизиран е за светец през 2000 г. от Руската Православна Църква.