Църквата Света Троица в Банско

Църквата „Св. Троица” в Банско посреща християните с реставриран и позлатен иконостас, специална хидроизолация и климатизация, аспиратори за дима от свещите- с празнични одежди,  по случай  големия  си юбилей- 180г. от своето построяване.  

И всичко това, благодарение на кампанията за възраждане на родовата памет и чест,  подета през 2003г. от гражданското сдружение „Дедо Лазко” в Банско.

Малко история...

Идеята за изграждането на голям църковен храм в Банско вероятно възниква през 1800г. 

Тя се заражда сред богатите бански търговци, имащи кантори във Виена, като е подкрепена от населението на цялото селище. Лазар Герман или както е останал в историята- Дедо Лазко, е човекът, който има неоспоримата заслуга за превръщането на думите в дела. В продължение на 25 години той работи с всички усилия за осъществяването на голямата цел и дава богатство и живот за нея.

Времената през първата четвърт на 19 век са неспокойни

Богатото село Банско често е нападано от разбойнически банди, но мъжете начело с Терзи Никола успяват през 1810г. да се справят с тях. Омиротворяването насочва усилията на банскалии към изграждането на новата църква. Църква голяма, просторна и светла, отразяваща силата, самочувствието и духовната извисеност на банскалии, на търговците, които са участвали в строителството на православните храмове в Будапеща и Виена.

За църквата роден имот даряват Лазар Герман и поп Никола Бенин, бащата на Неофит Рилски.

Започват се дипломатически мисии до Цариград  за получаване на разрешение за строителство, където като дипломат на сръбския крал Милош Обренович е изтъкнатия банскалия Марко Теодорович Везюв. Търсят се знаци и символи, които да поставят святото начало.

Върви трескава подготовка за набавянето на необходимите материали. В архивите е открит документ- разписка, от който става видно, че активната селската община с кмет коджабашията Лазар Герман, взима заем от 460 гроша за „селцка потреба” още през 20-те години на века.

На мястото за изграждане на църква при поставянето на основите са намерени свещени хоругви.  Удобен момент  за начинанието е и раждането на дългоочакван син на солунския бей. С богати подаръци банскалии откликват на благата вест и така трогват Солунския бей, който им обещава да помогне за получаването на разрешение за построяване на християнски храм.

Султанският ферман пристига през 1833г.

Дарителска кампания

Стартира голяма дарителска кампания за набирането на средства. 

Съхранените дарителски списъци  и до днес изпълват с гордост  и вълнение банскалии, защото няма фамилия, която да не е записана в тях.  Списъкът съдържа 270 фамилии и 1081 лични имена, без да се споменава дарителската лепта. Интересното е, че банскалии са дарявали и за починалите си близки, като така са добавени още 80 лични имена. На 15 септември 1834г. започва втора дарителска кампания, в която са отбелязани още веднъж 70 фамилии.

Изпитанието на строителството

Изпитанието при строителството на храма е било огромно- хората давали не само пари, но и много личен труд /ангария/. Това предизвиква голямо недоволство сред някои среди и дори анатема. Опозицията също остава в историята в списък на хората, които са били против начинанието и които доносничат на турската власт срещу Лазар Герман. 

Срещу Дядо Лазко започват обвинения и хули, но той решен на всичко, прави нещо нечувано- взима заем от неврокопския бей- Алтън бей, уж за търговски дела, а ги похарчва за църквата.  Това и коства живота му, когато властта разбира истината. Лазар Герман е арестуван и убит от турците през 1839 или 1840г. Но делото се увенчава с успех.

Строежът на църквата приключва през 1835г., а освещаването е през 1837г. в чест на Светата Троица.  

За славния почин на предстоятеля Лазар Т. Герман и до днес говори паметния надпис над главния вход на храма:

"Сътвори се този божествен свети храм на Пресвета Троица

с предстоятелството на господин Лазар Герман,

с помощта на живущите християни, малки и големи

в Банско, в лето 1835"

За дипломатическия такт на банскалии и уважение към властта пък е издяланият в камъка кръст, заобиколен от два османски полумесеца на централния вход.

Църквата „Св. Троица”

е монолитна, извисяваща се над целия град и впечатляваща със своя градеж и размери.

Тя представлява трикорабна псевдобазилика с трипрестолен олтар и открита външна галерия.  Дължината и е 44м., широчината 22м.,площ 1200кв.м., височина на билото 15м. Дебелината на каменните стени в основата е 110см. Конструкцията е от мурови греди. Таванът се държи от 12 дървени колони, символизиращи 12- те апостоли. Църквата е заобиколена от 4- метров каменен зид с дължина 236м. Главният майстор е Уста Димитър Доюв.

Камбанарията

През 1865г. е построена кулата- камбанария с височина 30м.  от уста Глигор Доюв, син на Уста Димитър Доюв. 

Четирите камбани със сребърен глас са излети от братя Велеганови и поставени през 1895г., а безотказният часовников механизъм е дело на Тодор Хаджирадонов.

Вътрешната украса на църквата е впечатляваща

Позлатеният  дърворезбен иконостас е на три пояса с икони на  Димитър Молера. Таванът е с дървена ламперия, изрисувана със звездно небе. Цветовата палитра е свежа и жизнерадостна. Белите стени на наоса внушават простор, успокоение и душевен мир. Акцентира се върху великолепният иконостас и словото на свещеника. По-късно през 1955г. стените на църквата са изрисувани, но след реставрацията през периода 2010-2012г., те отново възвръщат първоначалния си вид.

Реставрацията и Сдружение "Дедо Лазко"

През 2003г. сред населението на Банско започва нов почин за реставрация на обичаната църква „Св. Троица”. Не е случайно името на новосъздаденото за целта гражданско сдружение „Дедо Лазко” с председател Никола Янчовичин, потомък на Уста Григор Доюв. Отново се подема дарителска кампания,  като се популяризират старите дарителски списъци и се припомня местната история. Каузата привлича много саратници, за да блести днес църквата „Света Троица” с пълната си красота и величие, както в годината на своето освещаване.

През юбилейната 2015г. отново сдружението „Дедо Лазко” поема инициативата за организиране на честването на 180 години от построяването на духовния храм на Банско.