Празници и традиции
От зрънцето до хляба- пътят като житейско послание
На Бъдни вечер ХЛЯБЪТ е този, който се поставя първо на масата.
Той се издига с ръце от най-възрастния член в къщата и се разчупва като дар за Богородица, за дома, за семейството и починалите близки. Ритуалната му сила и усещането за святост са плод на цялостната житейска философия за раждането, за стремежа към светлината, за трудния път на съзряването, за мелницата на живота и за благата, които поставяме на трапезата си.
Бъдни вечер е БЛАГОДАРНОСТ, СЪПРИЧАСТНОСТ И СПОДЕЛЯНЕ. Надежда за добри бъдни дни, здраве и сили за успех.
За това и разказваме Приказката за житното зърно, както безценния писател Ангел Каралийчев го е направил.
Родило се житното зрънце в един клас на полето. Дошло време, тръгнало то към хамбарите заедно с другите си братчета. Преди това хубаво го претъркаляли през гумното, вършилото и т.н. Наесен го повели обратно към полето.
“Как ще вляза отново под земята! Това ще е краят ми.” – мислело то. И другите зрънца се вълнували. Страх ги било от тъмната и студена земя. Но още при първите есенни дъждове от сърцевината им изникнали нежни зелени стръкчета, които храбро се отправили нагоре. Намерили светлината и топлината, а през лятото пораснали здрави и силни класове. Ожънали ги, отделили плявата, смлели ги на брашно. После бабата омесила хляб за своите внучета..
Животът има своя ред и подреденост, своя път, който трябва да бъде извървян с немалко търпение, но наградата е материално благополучие и духовно приобщаване.
Нека бъде благословен хлябът- дар за всяка трапеза!