Молерите-художниците от Банско

Банската художествена школа през Възраждането показва изискан вкус, взискателност и европейски повей

Банската художествена школа е ярко явление в българското възрожденско изкуство. Тя има своите колоритни личности, които правят опит да изпреварят времето си, оригинални стилови белези и естетически принципи.

Родоначалникът Тома Вишанов

Вероятно е роден между 1750-1760г. Неговият жизнен и творчески път е белязан от западноевропейските влияния в църковната живопис в края на 18 век.

Легендата разказва, че Тома заедно с керваните на банските търговци стига до Виена, където изучава тънкостите на занаята и показва забележителната си дарба. Чуждоземският стил, който внася в традиционната иконопис, естествено му донася и прозвището „Молера“, от немското „малер“- художник. Почитайки баща си и подписвайки се като Тома Вишанов Хаджи Икономов, той е дарител и автор на иконите от иконостаса на църквата „Успение Богородично“ в Банско. На западната фасада се разчита неговия знак, издълбан в каменна плоча под покрива.

Запазена семейна реликва- иконата „Богородица с Младенеца, ангели и пророци“, подписана с годината 1790, показва Тома като завършен иконописец.

Стилът е разпознаваем и различен: издълженост на фигурите, тънка и игрива линия на драпериите, спокойствие, чистота и ведрина в ликовете, композиционна и цветова хармония, декоративни барокови медальони, без излишна натруфеност. 

Богородицата- небесната покровителка и пътеводителница, излязла из под четката на Тома Вишанов, във времето се превръща  в  истински идеал за красота. Казвайки „красива като Богородичка“, банскалии описват женски облик с открито лице със заоблени форми, големи и топли очи  със  спокоен поглед, руменина на скулите и малки устни, сякаш „със златна пара разцепени“.

Тома показва изискан вкус, висока взискателност, амбиция и добра школовка. Той владее емоцията в своите образи и може да покаже силна и експресивна изява на чувствата, както го виждаме в иконата на Йоан Кръстител. Така той се сблъсква с традицонното църковно изкуство и е принуден в трудни времена да абдикира от стила си.

Изследователите на неговото творчество проследяват следите на неговата четка в земите на някогашната Австро-Унгария: в съборната църква „Св. Никола“ в Сремски Карловец, в църквата „Св. Архангел Гавраил“ в селището Калаз, недалеч от Будапеща, както и в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Будапеща, чиито пръв предстоятел, както знаем е банскалията Алекси Хаджиниколов.

Наследник на Тома е Димитър /1780-1868/

Показвайки самочувствие, той не забравя да се подписва като молер и като банскалия. Партнира на баща си при изписването на „Покров Богородичен“ в Рилския манастир и взима ценно наследство: тънкостите на маслените бои, богатия колорит и пластичността на образа, любовта към пейзажните мотиви с далечни хоризонти, към пространствата, пълни с въздух и светлина.

Димитър усеща вкуса на времето и става много популярен и търсен живописец. Иконите от църквата „Св. Торица“ в родното Банско са емблематични за неговия стил. Разпознава се с разтопеното злато в нимбовете на светците, сложно надиплените тъкани, разточителните с барокови форми тронове на Богородица и Христос. 

Симеон Молеров /1816-1903/

дълги години работи съвместно с баща си, като усвоява неговият маниер. Последният зограф от Молерите е Георги. Той умира млад, но показва извънредни дарби. Познат е с няколко малки целувателни икони- много фини по тон, изящни, изпълнени със съвършена образописна техника.

Банските зографи нямали лека съдба. Отсъствайки с години от родното място, поемайки големи поръчки за Рилския манастир  и различни отдалечени църкви, те оставяли семействата си често в затруднено положение, както се разбира от запазени спомени. 

Техни оригинални творби могат да бъда видени в стария метох, където се помещава Постоянна иконна изложба на Банската художестевна школа.