Църковната кула на Банско

Кулата е забележително архитектурно творение.

Тя впечатлява с извисен, елегантен и хармоничен силует, който напълно се вписва в ансамбъл на църквата „Св. Троица“. Представлява правилна четиристенна призма от гранитни камъни, споени с хоросан, без всякакви украшения и добавки. С основи 4м., дебелина 1,20м. и широчина на стените 5,25м., тя се издига на височина 30м. В малка стаичка в основата и десетилетия наред се съхранявали даровете и църковния архив. Две стълби отвън опират на дървен балкон със стругован парапет. През дебела врата, обкована с желязо и сводест каменен вход се влиза в кулата. 12 дървени стълби със 120 стъпала, отвеждат до камбанарията и върха на кулата. 

Камбанарията

Камбанарията е с големи 4-метрови каменни арки, откриващи поглед във всички посоки на света: към върховете на Пирин, към Рила и Родопите и Разложката котловина. Покривът е слабо наведен и извитите краища на керемидите красиво поръбват стрехите. Над покрива е изградена лека ажурна 6-стенна надстройка, с 6 сводести отвора и красив декоративен покрив. Той завършва с кръст с височина 2 метра, изработен от мура. Кръстът и дървената надстройка на върха на кулата отстояват на бурите на времето повече от 120г. През 2017-18г. се налага тяхната подмяна от местните бански майстори при стриктно спазване на оригиналния модел, архитектура и материал.

Майстор Глигата

Майсторът е Глигор Бл. Доюв - братовият син на строителя  на църквата- Димитър Доюв. Той оставя своя знак над един от отворите за циферблата на часовника заедно с годината на построяването- 1865. Късно поставена мраморна плоча на кулата, въвежда в заблуждение посетителите за годината на построяване на паметника, посочвайки 1850 год., което не отговаря на истината.

Уста Глигата бил грамаден и мълчалив човек като каменната кула. Никой не го чувал да каже нещо излишно, обаче бил благ по характер. Замислените му очи ту просветвали, ту помрачавали от разгадката, що Господ е заключил в хладния камък. 

На старини дядо Глигата ослепял и пак гальовно опипвал камъните по зидовете на къщите и говорел нещо на себе си. Починал през 1909г. на 108г.

Из книгата "Как бе построена църквата в Банско" с автор Никола Янчовичин

Книгата се разпространява с дарения за реставрацията на църквата "Св. Троица" по иницатива на Сдружение "Дедо Лазко"