Конят в символния свят на миналото

Тодоровден

Конят в символния свят на миналото

Конят е благороден и красив, съчетаващ бързината и  пъргавината на елена, зрението на орела, силата на бика. 

Той изпитва силна обич и преданост към стопанина си като кучето и едновременно с това е привързан към дома си както котката.

„Великият ден”, в който по стародавна традиция българинът почита и показва привързаността си към своя кон е Тодоровден.

Тогава християнство и предхристиянски  представи се обединяват в идеята за промяната, отминаването на зимата и очакването на пролетта. Поредният етап от ритъма на времето се отбелязва с ритуали и надбягвания, изразяващи преодоляване на граничните състояния и необходимостта от разрушаването на стария свят, пречистване, подреждане и победа на новия ред.

Тодоровден е в пряка връзка със Сирни заговезни и е винаги в съботата след нея. 

Сирни заговезни се отбелязва в народната традиция с големите огньове- „стрелечки”, с хвърляне на огнени стрели, със страшни маски и невъобразим шум, с белия кукер в Странджанско, с вълнението на момите и ергените и очакванията им за задомяване. 

От друга страна- празникът носи християнската традиция с проповядваното смирение, опрощаването и началото на пречистването чрез спазване на 40- дневния пост до Великден.

Християнските патрони на Тодоровден са воини конници: Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат.

Тодоровден е запазил идеята за кушията, съревнованието  и победата. 

Така той съдържа частица от древна история, трудно доловима под пластовете на времето, история за свят, който е различен от съвременния, за света на древните траки.

Древните траки издигали и почитали коня, като символ на небето и земята, на слънцето и на войната и като тайнствената сила на прехода между живота и смъртта. 

На бяла колесница, теглена от 4 огнедишащи крилати коня е описван  бога на слънцето Хелиос от древногръцката митология. Три конски глави в кръг, са свещен слънчев амулет- както за траките, така и за всички индо-ирански народи.

Конят е символ  на бога на войната Арес. Древните автори разказват за тракийското  племе меди, чийто владетел преди да влезе в бой, извършвал жертвоприношение на кон пред военните редици. За такова жертвоприношение разказват и римските историци, когато описват последната битка на Спартак- един от най-великите тракийски войни.

Конят с колесницата пренася в отвъдните вселения починалия тракийки владетел. 

Нещо повече- в могилата владетелят е погребван заедно със своя кон, богато украсен със златни амуниции. Това е така, защото конят е задължителният атрибут на царската власт и на аристокрацията. Възкачен на него тракийският цар- жрец, обикаля своите владения и извършва жертвоприношения в олтарите на слънчевите светилища. В представите от миналото истинският владетел е непобедим и силен конник. Затова и в Олимпийските игри надбягването с колесници се е смятало за изключително и само за избрани. То давало власт и знаци на владетел.

Конникът-победител в битки, се сдобивал с прерогативите на Син на Слънцето и можел да изпълнява жречески функции. Победителят в конните състезания става господар и обикаля ритуално своята общност, като така установява символично отново реда.

Тракийските коне са били забележителни, големи, сияйни в златните си амуниции и по-бързи от вятъра. Такива са останали за вечността, благодарение на Омировия епос, в който има епизод за участието на тракийския цар Резос на страната на троянците.

Връзка с по-стари времена носи и идеята за конската подкова. 

Тъй като е изработена от желязо, подковата семантично се причислява към талисманите с предпазващи и пречистващи качества. Щом конят е подкован, значи е защитен от зловредни влияния. За това и стара подкова, поставена над портите на дома, защитава членовете на семейството от лоши очи, проклятия и завист.

Говорейки за подковите, неминуемо се свързваме със сакралната  и магическа дейност на ковачите.

Ковачите владеели огъня и познавали свойствата на метала. Те създавали непобедимите мечове и щитове на най-големите антични богове и герои. От тук идва силата им на предпазващи и защитаващи. Тайното им знание несъмнено не трябвало да напуска общността, затова често те са били осакатявани, така както е бил  и античният бог Хефест.

Устойчивите древни представи за важната роля на ковачите в живота на обществото, влизат в християнката идеология, чрез  светците покровители на ковачите. В митологизираните разкази за тях задължително присъства подковата.

В Англосаксонската  и Римокатолическата Църква съществува митът за свети Дънстън, живял през 10в. /чества се на 19 май/. 

Според поверието, при светеца се появил дяволът и пожелал да бъде подкован. Дънстън започнал да му поставя метала толкова болезнено, че дяволът поискал да се откаже и твърдо обещал, че няма да се появява на места, където има подкова. Отглас от тоз мит е изработването на хлопалата на външните врати на къщите във формата на подкова.

В Православното християнство функциите на покровители на ковачите и ювелирите са пренесени в култовите образи на светците  Антоний Великий (Антоновден, 17 януари) и Атанас /Атанасовден , 18 януари/.

Не съществува единно мнение как да бъде разположена подковата над вратата на жилището.

Българите и руснаците я поставят надолу, като така се изразява идеята за дом, за нещо, което е покрито и предпазено. Сред европейските народи се среща и вариантът на поставяне на подковата нагоре, за да се запази не само късметът, но и материалното благополучие на дома.

Конна база Периволас, с. Бачево

www.perivolasbg.com

Адрес

село Бачево Конна база Периволас

Телефони

+359885520162

E-mail

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.