Музей на Неофит Рилски

ДОБРЕ ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА НЕОФИТ РИЛСКИ

Неофит Рилски, който има светско име Никола Поппетров Бенин, принадлежи към една от най-известните възрожденски фамилии в Банско. Неговият баща- поп Петър е сред предстоятелите за построяването на църквата“Св. Троица“ в Банско през 1835г., като за целта дарява и собствен имот- земя. Не е случайно, че родният дом на Неофит Рилски, е до величествения храм.

Споровете за родното място на Неофит Рилски отдавна са решени от учените историци. Още през 1972г. доц. Румяна Радкова открива в архива на учителя негова собственоръчно написана бележка, която и публикува. В нея се казва: 

„Иринъ Пиринъ планина... е една знаменита планина и най-висока от сичките окрестни планини во моето отечество.В подножието на тази планина лежит село великое,Банско,во което съмъ се родилъ и воспиталъ.“

Неофит Рилски сам избира пътя на духовник

Роден е през 1793

През 1811 заминава за Рилския манастир заедно с известните художници Тома и Димитър Молерови, за да изучава занаята и да им помага в работата и вече никога не се завръща в Банско, отдавайки се на духовна служба и монашество. 

Неофит Рилски получава високо гръцко образование и овладява отлично гръцкия език, това му дава възможност да превежда книги и да състави първия гръцко- български и българо-гръцки речник. Освен това, владее сръбски и познава руския език. Той има значителна роля във времена, когато нямало учебна литература, българското образование да се насочи към руските учебници, осъзнавайки близостта на двата езика.

През 1826г. Неофит Рилски става учител в Самоков.

Негов ученик е Захарий Зограф. Високо уважавайки своя учител, в писмо до Неофит Рилски Захарий Зограф пише: „Обичай баща си, защото той ти е дал живот, но два пъти повече обичай учителя си, защото той ти е отворил очите за живота“. Захарий Зограф прави портрет на Неофит Рилски, чийто оригинал може да се види в Националната Художествена Галерия в София.

Неофит Рилски е първият светски учител. Той подготвя учебници и граматика на българския език за Априловската гимназия в Габрово, където е учител от 1835г. Макар свързан с църквата, той е един от радетелите за новобългарския език и за неговата чистота без чужди думи. 

През 1849г. на няколко пъти посещава българската колония в Цариград, преподава на остров Халки, а после се връща в България и е игумен на Рилския манастир.

Доживява до дълбока старост. Умира през  1881г. на 88 години. Оставя след себе си около 80 собствени и преводни трудове, които отпечатва. Той е историк, етнограф, фолклорист, художник и композитор на църковна музика.

Със своята енциклопедичност Неофит Рилски се нарежда след най-видните представители на новобългарската интелигенция. Негови са думите: "Ако те забравя Отечество, забравена да бъде десницата ми"