Веляновата къща в Банско

Изграждането на  църквата „Св. Троица“ в Банско довежда в селището зографа уста Велян Огнев с неговите синове. Роден в село Тресонче, Дебърско, той осъществява декоративната украса на църквата: звездното небе на тавана, колоните, живописните дървени пана на иконостаса и амвона. Реставрацията на храма през 2010г. открива неговата невероятно жизнерадостната и светла палитра, далече от мистицизма на миналото. Багри, отразяващи светоусещането на възраждащо се българско общество и оптимистичният поглед към бъдещето. 

От църквата Велян влиза във всеки бански дом. Специализира се в рисуването на дървените сандъци за чеизите на момите, в декорацията на стени и долапи и така доста се замогва.

Банските първенци се отплащат за труда му в църквата, като му подаряват парцел с каменна къща, която той превръща в уютен и красив дом за новото си семейство със София, сестрата на Неофит Рилски. Рисува на фасадата `и жерави, символи на щастието, късмета и дълголетието. Освежава аскетичният интериор със стенописи, използвайки палитра, хармонично съчетаваща се с тъканите черги, ресначи и покривала. Предпочитанията му към синия цвят са осезаеми и намират най-пищна изява в т.нар. Синя стая, която както преданията говорят, била подредена за обичаната му съпруга.

Велян умира през 1850г. при рисуването на църквата в Пазарджик и там и е погребан. Оставя след себе си хубавият род Велянови в Банско и силен спомен.

Веляновата къща е действащ музей, в който може да се види традицонната уредба на банската къща през 19в. Разположението на жилищните стаи е много удобно, с огнища и вътрешни врати. Кухнята прави впечатление с големия си нар, на който спокойно могат да спят десетина души. Това най-топло мястото обикновено е било за бабата и дядото, и многобройните внуци. Бабите са били тези, които са въртяли домакинството, докато младите са вършели по-тежката земеделска работа.

Къщата грее с красивите си ръчнотъкани черги и ресначи, съчетавани цветово с голям вкус от банскалийката.