Сто добри неща за Добринище

Добринище е най-младият град на България. Прочут е с минералните си извори и техните лековити качества. Хората са добри, работливи  и гостоприемни. Обичат Пирин и са истински шовинисти по отношение на традиции  и история.

Градчето е уютно и спретнато. Преобладават малките семейни хотелчета и ресторанти. Техните собственици успешно се конкурират на туристическия пазар с другите сродни български курорти. Планината тук наднича във всеки двор. Пространството, спокойствието и провинциалната идилия са предимство пред многоетажните силуети на хотелите в съсeдния град Банско.

Гордост на града е църквата „Св. Св. Петър и Павел”, строена с общи усилия през 1834/35г. Високата камбанария се откроява в небето, а двата бели купола са нетрадиционно архитектурно решение за региона. Иконите са дело на Молерите от Банско.  Храмът е отворен постоянно. Свещениците  четат молитви за здраве, успех, благополучие и стриктно спазват православния канон.

Изненадващо днес за съвременните хора е, че малкото селце с не повече от 800 жители през първата половина на 19 век има  мощта и амбицията да има не една, а две нови църкви , строени сравнително по едно  и също време. Втората цъква е наречена „Успение Богородично”.

Други свещени места са обидимското манастирче „Свети Панталеймон” и местностите Свети Никола и  Свети Врач с храма „Св. Св. Козма  и Дамян”. Специално място е „Света Марина”, където до 70 години на миналия век е имало стара църква. Впоследствие тя е разрушена. Лоши поличби по-късно, карат хората да  въздигнат малък параклис на същото място.

Тази земя е раждала много герои. От Добринище са участниците в четата на Христо Ботев – Христо Лазаров Начев и Георги Костов Мацин, а също така и бранителя на Самарското знаме в боевете при Шипка и Стара Загора- Георги Лазаров Темелков. За гордостта, честта и борбения дух на добринищани говори и историята на първия български партизанин Иван Козарев.

Хубавите неща продължават със запазения фолклор на селището и обичаната музикална група „Десилица”.