Банският бут

Банският бут е превъзходен, незаменим и благороден продукт.

Този рядък деликатес не е обект на масово производство и може да се открие само на трапезата на местните банскалии. Вкусът му е тясно свързан с поминъка на хората в Банско, с традиционното отглеждане на прасе и малкото земеделско стопанство с реколта от царевица, картофи, тиква и зърнени култури. Естествено, за ферментирането на свинския бут са от най-голяма важност климатичните условия точно на това място: дългата и студена зима, ветровитата пролет и самата специфика на банската къща: високите дървени тавани и дълбоките каменни мазета с постоянна целогодишна температура. 

Традицията повелява прасето да се заколва през втората половина на декември. Свинският бут се отделя, насолва се обилно с едра морска сол, за да се предпази от вредители и се поставя в дървена каца в избата, за да ферментира. Така остава до началото на месец март, след което се изважда на проветриво място- закачва се на потона /тавана/, за да го ветрее пределският вятър в рамките на месец. При първите признаци на затопляне, бутът се сваля отново в хладната изба, за да не „жътяса“ /пожълтее/,  като се оставя да виси.

Банският бут се яде през горещите летни месеци като част от храната на полето, в съчетание със стрък пресен кромид лук, домати, шарена сол и прясно изпечен домашен хляб.

Знак за високото качество на бута е така наречената „крешчина“- колкото по-светло червена е тя, толкова по-вкусно е мезето.

След като в течение на времето, изрязвайки месото,  свинският бут стигне до кокал, костта се използва за приготвянето на бульон и най-вкусните местни рецепти с боб.