Банско-духовност и култура

За Банско

ЗА ИСТОРИЯТА НА БАНСКО ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ПИРИН,

Пирин е обичана, възпявана и възхвалявана планина. Покровителка на горди чеда и закрилница на Банско. Банскалии не могат без Пирин, без да поглеждат към високите и върхове, без да свързват живота си с нея, без да кръщават децата си на нея. 

Пирин или Перин на бански диалект носи име на славянския бог- гръмовержеца Перун. Според някои езиковеди коренът „пер“ е много по-древен и тракийски. Среща се в думи като Перперек, Перивол, Перник и др. Като по същество означава високо издигнато място, удряно от гръмотевици. В старите писания се среща още едно име на планината- Орбел, превеждано като белоснежна планина

В центъра на планинската верига е правилната пирамида на връх Тодорка- обичано име идващо от  легендата за Тодорка, непокорната дъщеря на стария Бан, основател на селището, която се хвърля от върха на планината, за да запази своята чест от посегателствата на турците, а от прекрасните и сини очи се появяват две красиви езера- Тодорини очи. 

Дали Банско е онова владение на Бана, което запазва уважавания си статут дори  и под чуждо господство, не е ясно,  но Историята показва, че макар и най-голямото в Разлога /Разложката котловина/,  тук нямало турски гарнизон, а властта се съблюдавала от едно заптие само през деня. Освен земеделци тук имало значително търговско съсловие- еманципирано и уважавано от властта, което пътувало из  цялата Османска империя и създавало контакти из Европа още през 17 век.

 В данъчния  регистър на Виенската градска управа от 1766г. могат да бъдат видени подписите на първите големи бански търговци, които макар и поданици на султана се самоопределят като българи. Те владеели езици и достойно се представяли в своите дела. Това са хаджи Ласко и Никола Мутафчийов, хаджи Никола Сирлещов, Георги Хаджиикономов, Димитър Хаджистоилов, Юван Хаджирадонов, Никола Пумпал, Тодор Герман, Арсений Сирлещов. Те имали представители не само във Виена, но и в Пеща, Нови Сад и Земун. За имотното състояние на Банско красноречиво говори и фактът, че около  17 са били на брой хаджийските фамилии, като над 10 от тях и до днес носят родовата слава.

Банскалии са христолюбиви и почтени хора. Днес звучи невероятно, но те са сред първите предстоятели на православния храм  “Успение на пресвета Богородица” в Пеща /1788г./, т.нар. гръцка църква в Будапеща. Хаджи Вълчо е бил най-големия дарител на Зографския и Хилендарския манастир/18 век/. Те сами съграждат новата си църква “Св. Троица”/1835/, а по-късно и внушителната часовникова кула /1865/, подпомагат Рилската света обител.

Няма нищо случайно, че Паисий Хилендарски е родом от Банско  и че именно той създава “История славянобългарская”. Родовите предания го свързват с рода Ба/х/анови,  и  именитите му братя Хаджи Вълчо и игумена Лаврентий. Той живее по едно и също време със споменатите вече бански търговци , записали се в официални документи на Хабсбургската като родени в “кралство България”.

Други известни личности от града са Тома Вишанов – Молера, основател на Банската художествена школа, Лазар Герман, Михаил Герман, Марко Теодорович Везюв, Неофит Рилски и др. За буйната кръв във вените говорят историите за Терзи Никола, за кир Благо Тодев, Хаджи Кандит, за Радон Тодев и още много герои, загинали в борбите за свободата и обединението на България.

Банскалии са горди с името на поета и човека Никола Вапцаров, както и със своята интелигенция, със съсловието си от учители, завършили Американския колеж в България и  реномирани университети в чужбина, владеещи по няколко езика.