Банско-духовност и култура

За гости се постила бел реснач!

Наскоро приятелка ми разказа случай с чужденци, гостуващи на местно семейство в Банско. Посещението минало от хубаво, по-хубаво. Ахкали чужденците по местните гозби, хвалели сръчността на жените и мерака за хубава и подредена къща на стопаните. И така, стигнали до момента на сбогуването. Тогава домакинята отворила стар сандък и извадила подарък- ръчно тъкана, красива черга.  Подала я…Но за нейна изненада, гостите се притеснили силно и отказали да вземат подаръка с аргумента, че това е твърде скъпо, ценно и уникално.

Да, все по-уникално е да имаш в дома си истински килим, ръчно тъкан от вълна, естествено багрен. Уникално е подът да е от пиринска мура с широки дъски, който  да не е обработван с химикали, а търкан с жълта памучна боя. Кухнята да е с печени глинени плочи, застлани с бяла ленена черга. Големият нар да събира цялото семейство след вечеря. Леглото да е с „буавче“ /вид покривало/,  а гостите да се потачат със снежнобял реснач.

В скромния си дом банскалии отдавали  значение на тъканите, на съчетаването на цветовете като избягвали яркото и крещящото . Пъстрата с много цветове черга балансирали с едноцветно покривало на миндерите и леглата.  Синьото съчетавали с червено, обичали тъмнозеленото, оранжевото, жълтото, розовото и многобройните им нюанси, като отделяли мотивите с черно. Оценявали качествата на изработените прескутници /престилки/ по броя на втъканите цветове.  Вглеждали се в детайла, за да създадат цялостна цветова хармония във всяка стая. 

От онова време са останали думите: бардзиво, вакло, пембено, мораво, туронджиево, бозаво,…зад които се крият забравени вече цветове.

Фотография: тъкани от музеите Велянова къща и Бенина къща- роден дом на  Неофит Рилски.