











Банско-духовност и култура
Братя Велеганови- камбанолеярите от Банско
Vivos voco. Mortuos plango. Fulgura frango.
Едва ли за камбани може да се намери по-подходящ израз от този, който са намерили римляните: Живите зова. Мъртвите оплаквам. Мълниите чупя. И наистина, в зависимост от случая камбаните могат весело да пеят, да стенат и жално да ридаят или гневно да гърмят.
Отливането на камбана е сложен и рискован занаят, който изисква не само сериозни познания и дълъг опит, но и голяма дързост. Във времената на робството нищо не е могло да замени звънът на камбаната. Той е бил поличба и знамение, който криел божествени тайни и човешки надежди. Отливането на камбана е знаково събитие , празник и ритуал
По нашите земи поради робството не е имало толкова прочути центрове за леене на камбани като Киев в Русия, Брашов в Трансилвания, Виена в Австрия или Аполда в Тюрингия, но с пълно основание може да се гордеем,че именно в Банско от Виена е донесен редкия и престижен камбанолеярски занаят. Без съмнение, това е резултат от създадените през 18-ти век връзки на банските търговци със Западна Европа.
Родоначалникът
В Банско се знае, че майсторът Благо Велеганов /род.ок.1780 г./ е зограф, резбар и леяр в светогорските манастири. Синът му Димитър Бл. Велеганов /род.ок.1812 г./ усъвършенства във Виена леярския занаят. С обяснимо самочувствие той гравира името си на два големи свещника, дарени от него през 1865 г.на църквата "Св.Троица". Дирите на следващото поколение леяри се проследяват в Ботевград. Лазар Д. Велеганов изработва камбаната за часовниковата кула - символ на града, построена през 1866.
Велеганови определено са с комитски корен.
Още преди средата на 19-ти век те отливат куршуми за дружините на известните бански войводи: Терзи Никола и кир Благо Тодев, които успешно се справят с кърджалийските банди, вилнеещи в района. Това е и основната причина синовете на Димитър Велеганов- Иван и Лазар да бъдат подгонени от турските власти като опасни за покорството на раята.
За по-сетнешната съдба на фамилията научаваме от историческите бележки на Благо Ив. Велеганов, публикувани в каталог от 1939 г.
Установяване в Пловдив
Иван и Лазар напускат родното Банско и след дълго скитане се установяват в Пловдив през 1872 г., където основават леярската фирма "Братя Д. Велеганови" за изработване предимно на камбани, свещници, полилеи и отливане на разни машинни части. Развитието на фирмата съвпада с революционния подем, когато идеята за освобождение е назряла и изпълнила душите и сърцата на целия български народ. Братя Велеганови взимат решително участие в подготовката на Априлското въстание, като отливат куршуми за пушките и лъвчета за калпаците на въстаниците. При разгрома на въстанието през 1876г. Иван Д. Велеганов е заловен от турските власти, обявен за опасен враг на империята и затворен в тъмницата, където умира. След тежката загуба на брат си Лазар Велеганов продължава да развива фирмата и прибира при себе си братовия си син- Благо Ив. Велеганов като напълно го посвещава в бащиния му занаят - камбанолеенето.
Въпреки всички превратности фирмата „Велеганови“ се развива успешно и получава редица отличия: почетни дипломи от Пловдивските изложения през 1892 и 1898г., златни медали от Горнооряховския мострен панаир през 1925 и 1926г.; от Старозагорската изложба през 1927 г.; от Пловдивския мострен панаир през 1933, 1934 г., 1935, 1936г. и др.
Велеганови продължават да живеят в Пловдив до днес. Традицията се продължава от инж. Лимонов, който е женен за дъщеря на Лазар Бл. Велеганов.
Новите камбани и часовници на фирмата се свързват с туристическия бизнес. В Добринище часовникът и камбаните на комплекс "Русковец" са тяхно дело.
Автор:
Любен Попстефанов за книгата "Как бе построена църквата в Банско" с автор Никола Янчовичин
Книгата се разпространява с дарения за реставрацията на църквата "Св. Троица" по иницатива на Сдружение "Дедо Лазко"