Празникът на Свети Георги

Празници и традиции

Празникът на Свети Георги

В България най-популярното име е Георги, защото то носи сили от древността, християнска почит и вяра.
 
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древни митологични представи. 
Той е героят, с когото народната традиция свързва редица пролетни обичаи и култови практики, целящи плодородие, закрила на стадата и животновъдите, а също така обичаи свързани с момите и младите невести.
 
Свети Георги побеждава змея- демона на злото и възстановява хармонията на битието. 
В представите на хората той е юначният момък, яхнал бял кон, даващ спасение от страшна прокоба за цялото общество, освобождаващ девойката- царската дъщеря. Този мит е метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа.
 
Гергьовден е важна дата за земеделеца, на която се гадае за плодородието на годината. Гергьовският дъждец, носи оптимизъм и надежда. 
Самият произход на името, идва от древногръцката дума Гея- земя. На този ден на много места се правят курбани, освещава се агне и се извършва своеобразно жертвоприношение- израз на почит и търсено  покровителство. Посещават се църкви, манастири, параклиси и други с патрон Свети Георги. Основното меню в празничната трапеза е с агнешко месо и много пролетни зеленчуци и треви. Обредната питка се нарича кошара и декоративно изразява дома, стадото и овчарят.
Жизнерадостна на празника се допълва от люлеенето на гергьовски люлки, топенето на китки и напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки.
 
Християнското житие на Свети Георги разказва...
Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. 
Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник, още повече, че самият Диоклетиан бил голям противник на християнството и подлагал на гонения и мъчения неговите последователи. 
 
В тези бурни времена Георги, който бил наследил големи богатства от родителите си и се ползвал със сановна почит, не се побоял да изрази вярата си и да я защити, подложен на жестоки мъчения. Мъченичеството му дава божия сила, с която по чудодеен начин да помага на стардащите.
Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му.
Иконография
В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание:
Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги, който я спасява от ужасната и участ. 
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията Свети Георги се нарича Победоносец и се счита за покровител на войниците.
Празникът на Свети Георги в Югозападна България е най-важният ден за манастира „Св. Георги” в Хаджидимово.
По стар обичай се прави курбан и на параклиса „Св. Георги” и Джерджевата скала/ Свети Георгиевската скала/, които са на 2км. от село Бачево.
 
 

Warning: Division by zero in /home/culinary/public_html/media/zoo/applications/favorite/templates/default/renderer/item/full.php on line 36