Мелник

Популярното име често е жертва на голям туристически интерес, но извън него, ако само за миг си позволите да останете повече от продължителността на една разходка, да пренощувате, да чуете звуците на местния живот, медния глас на камбаните и сговорчивите търговци, няма да Ви се иска да си тръгнете.

Мелник има душа... 

Мелник е българска светиня, музей на църковното изкуство, на възрожденската архитектура, на естетическия вкус, на виното. 

Той е част от размирната история на Балканите. А самото име се свързва с пясъчните пирамиди- меловете и старата славянска дума за глина- мел.

Според археолозите началото на селището като погранична крепост на българската държава се поставя през 9 век. 

Хронистите след битката на Цар Самуил /1014г./, също го споменават, но вече като част от Византия. Благороден облик с много църкви, големи къщи икнижовно дело е Мелник през 13век, когато тук са заточени цели родове византийски аристократи. Етническият облик на  население се променя и то е преобладаващо гръцко или се гърцизира.

През вековете на турското робство Мелник запада, но към средата на 18 век отново се въздига, благодарение на производството и търговията с вино и тютюн, и най-вероятно поради никога непрекъсващите контакти с Дубровник, Венеция, Будапеща, Виена и т.н.

Към края на 19 век градът има около 850 къщи и около 4330 души гърци, българи, турци, власи и др. Впечатляваща е бройката на християнските средища по това време- 70 църкви и 4 манастира в околността. В града действат 4 мъжки училища /3 гръцки  и 1 българко/, както и 1 девическо училище и библиотека.

Обезлюдяване на града се забелязва от началото на 20 век- резултат на прекъсване на търговските контакти и новите граници след Балканските войни /1912-1913г./. Той преминава в границите на България през 1912г. Голяма част от гръцкото население се преселва на юг, а на тяхно място пък идват българи, бежанци от района на гр. Солун.

До началото на 20 век Мелник е сред най-големите населени места в Пиринския край. 

Турци, гърци и българи намирали начин да уреждат легално сложните си отношения, а отглеждането на лозя и търговията с вино са в своя разцвет. От тогава е и истината или легендата за гъстото червено мелнишко вино, което може в кърпа да се завърже и което покорило посетители и търговци по време на Световното търговско изложение в Париж през 1889г. Манолис Кордопулос- най-видният човек, производител и търговец на Мелник участва в голямото събитие и след него с гордост казва, че подписаните търговски договори ще подсигурят производството на мелнишко вино за следващите 184г.  В по-ново време почитател на мелнишкото вино е английският премиер Уинстън Чърчил, който всяка година поръчвал по 500л. от божествения еликсир.

Културните забележителности включват църквите: 

„Св. Николай Чудотворец”, „Св. Антоний”, „Св.Св. Петър и Павел”, „Св. Параскева”, както и останките от „Св. Богородица”, „Св. Варвара”. Запазената къщата на Кордопулос е паметник на културата и действащ музей с винарна. 

В града действа Исторически музей и Музей на виното.