Попово езеро-следите на Бога

Попово езеро е най-голямото в Пирин на 2234м.н.в., в подножието на високите върхове: Джангал, Джано, Момини двори, Безбог. Мястото е почитано, като край бреговете му от древността, та чак до днешни дни, са осъществявани свещени ритуали и курбани. Според специалистите- езотерици на североизточния бряг на Попово езеро е разположена пирамидална скала, която е централния жертвеник от древно тракийско светилище. На нея все още са запазени скални вдълбавания с форма на човешка стъпка и с кръгла форма.

Преданията и легендите за езерото са с разалични сюжети, но често в тях главен герой е свещеник.

Ето някои документирани предания:

„Вярва се, че мястото е стопанито /светено/. Царувал е лош дух. Някога лошият бог се къпел в езерото, а сестра му простирала платното си на западния връх и затова той сега се нарича Момини двори. Джинго и Безбог гледали от далече завистливо. Лошият Бог, когато се разсърдел, гърмял, трещял, изсипвал водата още от езерото, която отвличала всичко надолу. Но дохожда християнството и поп поръсва със светена вода в бакърче. Разлютил се Бог и всичката вода от езерото полетява из урвите. Богът избягъл, но водата все още е стопанита. Понякога нощем излизал черен овен, подлъгвал стадата на близко нощуващите овчари и цялото стадо се издавяло.” /Иван Кюлев, 1933г./

Според разкази на възрастни хора, имало мюсюлмани, най-вероятно пастири юруци, които почитали различни култове и идвали край Попово езеро на хаджилък, като колели курбани под мангърите.

Старите легенди разказват за бог Перун и свещеника, който решил да отиде в неговото жилище и да го прогони. Селяните смятали, че Бог Перун живее на връх Джано и опътили свещеника да връви покрай река Ретиже и така ще стигне до голямо езеро, в подножието на върха. Свещеникът стигнал до езерото и тъй като не знаел кой е връх  Джано, започнал да се моли и да ръси със светена вода езерото. Видял го Перун, разсърдил се и понесъл свещеника в езерото. От него изплувала само килимявката, която се превърнала в малък остров.

Според друга легенда, главатар на една разбойническа дружина харесал дъщерята на местен свещеник. Един ден разбойниците я отвлекли и отвели високо в планината. Бащата тръгнал да я търси и стигнал до езерото. Когато седнал да си почине, чул песните на своята дъщеря от към връх Момини двори. Разбрал, че няма да си я върне и от мъка се хвърлил в езерото.

Легенда разказва и за красивата девойка Кремена, отново дъщеря на селския свещеник. Богат турчин я поискал за своя харем, но тъй като баща и не я давал, той решил на сила да я вземе. Кремена успяла да се измъкне от обръча на труците около бащината къща и побягнала в планината. Скрила се на непристъпен връх. Свещеникът тръгнал да я търси и стигнал до езерото, а турците се били покатерили на съседния връх, за да наблюдават от високо какво се случва. Свещеникът видял забрадката на своята дъщеря и направо по заледеното езеро тръгнал към нея, но ледът се пропукал и той потънал в леденити води. Останала само килимявката, която се превърнала в малък остров. От мъка Кремена се хвърлила в пропастта, а върхът е наречен Момини двори.