Глаголицата e божествено озарение

Празници и традиции

Глаголицата e божествено озарение

Азбука, дело на свят човек и сътворена заради Божието слово

Глаголицата е писменост, устроена според вярата, културата и естетиката на своя автор- Константин Кирил Философ (827-869). Знаците в нея освен буквалното си буквено значение, имат и дълбок смислов, и теологичен код.  Вложените християнски символи- кръст, кръг  и триъгълник, както и светостта на азбуката, представяна като божествено озарение, я спасяват от унищожение в епохата на триезичната догма. Глаголицата изразява филологическия гений на Константин Кирил Философ и най-тънко познаване на старобългарския език, затова има и 38 знака. Тя е създадена за богословски нужди и на практика поставя основите на българското стихотворство, тъй като за превода на книгите се изисквало канонична точност, творческо въображение и усет към мерената реч.

Глаголицата е създадена преди Моравската мисия /862г./ на Братята Кирил и Методий.

Глаголица – азбука на говоримия език

Произлиза от формата "глагола", която е трето лице единствено число на глагола "глаголати" - говоря. В глаголицата всяка буква има разпознаваемо име, а свързаните имена, отправят послание. Цялостният ред на думите, с които се заучавала азбуката, вероятно води началото си от недостигнал до нас акростих- молитва. Днес той би звучала така: „Аз, познавайки Бога, говоря: добре е много да се живее на земята…“

Буквите на глаголицата като графични знаци са логична и завършена система

Според проф. д-р Васил Йончев* /преподавател от близкото минало в художествената академия, голям изследовател на българските азбуки, специалист по шрифтове и книги/ Константин Кирил Философ създава своя графическа фигура модул, от която по философски път и с въображение на художник, извежда всяка буква. Според него “фигурата модул на глаголицата е графичен символ на Вселената и планетата Земя, на вярата и вечността“. 

Фигурата модул

Фигурата модул представлява окръжност, разделяща се на 8 малки и 8 големи сегмента, в които се вписват всички букви. Буквите се групират като изображения в 6 завършени цикъла, съответстващи на сътворението на света според Битие от Стария завет. В тях символично са осмислени  изначалните стихии: въздух, вода, огън, земя, както и появата и развитието на живота на земята.  Професорът изказва и хипотезата, че така наречената от него „азбука от Плиска“, която познаваме от известната розета от Плиска, е старо писмо, което също се вписва в модула на буквите от глаголицата.

Първият известен глаголически ръкопис е Асеманиевото евангелие от 10век

От него стаява видно, че глаголицата се състои само от главни букви. Почти всички букви имат кръгли колелца като основен елемент. Важна роля при изписването играе хоризонталната линия, която минава през средата на фигурата и която разделя въздуха от водата според проф. Йончев

Азъ - първата буква е под формата на кръст, тъй като прекръствайки се, човек се превръща от езичник и поганец в християнин. 

Богъ - Азъ Богъ Вяды Глаголи - Аз, познавайки Бога, говоря. По-късно, за да не се изговаря напразно името Божие съгласно Божията заповед, то е заменено с думата букы, което означава буква, писмо, но също така и Свето писание, Библия, Божие послание. Изписва се с три черти или три вдигнати пръста с триъгълник отдолу. Изразява Светата Троица, прекръстването с три пръста.

Глаголицата отстъпва във времето на кирилицата- адаптирана от гръцкото писмо азбука. Интересен  е случаят с  Хърватска, където глаголическата писмена линия прониква от Запад- от Моравия и остава устойчива чак до 19 век като традиция в каноничната литература. И още един факт: първата печатна славянска книга е на глаголица, издадена през 1483г. във Венеция.

Честит 24 Май - празник на българската писменост, просвета и култура!

***Картината на корицата е на художника Илияна Минкова, Глаголица, Битие, ден първи.