Виното от нашите земи

Днешните български земи са сред най-старите винарски райони в Европа. В славния Омиров епос и в  творбите на древните историци се споменава за виното на нашите предци- траките.

 

Тракийското вино било забележителен еликсир, запомнящо се с медена сладост, тъмен цвят, гъстота и сила. 

То е плод на високо развитата лозаро-винарска култура, свързана със свещени религиозни практики и култа към Дионис. Божествената напитка се пиела в уникална по своята ювелирна стойност и ценност чаша- ритон, която била до такава степен свързана с индивидуалността на тракиеца, както и неговия меч.  

Още от древността най-вероятно започва култивирането на местните винени сортове като памид, мискет червен, димят, гъмза, мавруд, широка мелнишка лоза, които и до днес са запазени и дават уникален облик на българското вино от местни сортове.

 

През средните векове   виното е знак за благополучие и важен поминък в българското царство. 

След падането под османска власт и  господството на чужда на европейските хоризонти култура, традициите във винопроизводството замират. Въпреки това, виното продължава да бъде смятано в народната култура като специално питие, напитка за юнаци, знак за мъжество  и сила, като тази на Крали Марко.

Въпреки трудните времена, някои региони в страната запазват своята винена традиция. Сред тях е Мелнишкият край, където старите търговски канали към Дубровник и централна Европа, спомагат за обмяна на опит и повишаване качеството на виното.

 

През Възраждането с духовното издигане и подобряване на материалното състояние на българите,  кръчмите и механите като места за срещи и идеи се оказват доста важни. Увеличава се производство на вино и неговото присъствие в бита. През този период под старата манастирска лоза се раждат и първите тържища на винена продукция и опити за някаква стандартизация.

След 1878г. в младата българска държава лозарството и винарството тръгват в посока европеизация и възприемане на модели на развитие от Франция и Италия. 

Появяват се първите закони и специализирани печатни издания. На държавно ниво през 1896г. се канят високи специалисти от Франция, които правят анализ на потенциала на България, препоръки за развитие и превенция срещу филоксерата- болестта по лозите, която вече е поразила западно-европейската територия и неминуемо стига и България. През същата година се появява и първата медия- „Винаро-земеделски вестник”, а Плевен се очертава като център на експерименталната и научна дейност. През 1902г. в Плевен се създава първата опитна станция по лозарство и винарство, която съществува и до днес като Национален институт. Любопитното е, че това е четвъртата станция в Европа след създадените такива в Италия /1872г./, Франция /1874г./ и Унгария /1898г./.

 

Качествен скок в развитието  на лозаро-винарството е създаването на кооперации със собствени изби, окрупняване на земята, въвеждане на съвременни практики и идването на  младо поколение български технолози,  образовани в чужбина. Еталон на новите тенденции е  създадената през 1909г. кооперация и изба в Сухиндол.

Интересът към лозаро-винарския отрасъл е възходящ през годините на новия ХХвек. 

В периодичния печат започват да циркулират издания като: списание „Лоза”/1902г./, „Лозарски бюлетин” /1904г./, „Лозар”, „Пепиниерист” /1911г./. Между двете войни се печатат: „Лозаро-винарски и овощарски вести”, „Винарски вестник”, „Лозарски преглед”, „Винарско дело”, „Питиепродавец”, „Питиепродавска защита”, „Сухинолски глас”, „Келнеро-готваро-кебапчийски глас”.

По същото време се появява и тенденцията за въздържание и проповеди срещу алкохола. 

Крайните въздържатели дори успяват да създадат клаузи в Закона за народното здраве срещу кръчмарския и винения бизнес, което активира силно въпросния бранш за защита на своите интереси. Под слогана „Виното за старите е като млякото за младите” стартира през 1929г. вестник „Руйно вино”. Дейността на авторския екип на изданието довежда до сплотяване на „питиепродавците” и до „крупни успехи”  в защита на техните интереси.

 

В годините на народната република след 1944г. лозарството и винарството преминават в друг етап от своето развитие. 

Окрупняването на земята , създаването ни винзаводи и механизация е свързано както с положителни така и с отрицателни тенденции. Създават се едносортови масиви, внасят се нови сортове, изместват се лозята от хълмистите райони към равнинните. В общ план надделява производството на непретенциозно вино, предназначено за необятния руски пазар. През 1978г. се създава Закон за виното, който довежда до значително повишаване на качеството и на пазарните позиции на България в Западна Европа.

 

Политическите промени в края на 80-те години разбиват и връщат назад развитието на бранша. 

Чак в края на 90-те започва постепенно да се изгражда новия винен пейзаж на България. В основата на съвременното развитие заляга френската концепция за тероара като цялостна съвкупност от природни дадености и почвено-климатични условия, които създават уникалността на виното. Новите инвестиции във винарни са в  унисон с най-добрите технологични практики.

Ето защо, младите винопроизводители приемат това като своя кауза и философия. И резултатите не закъсняват. Българското вино започва да печели най-високи отличия на международната сцена, като с дял над 1% от световния пазар, България е сред 15-те водещи винарски страни.

 

Съвременните процеси на винопроизводството в Югозапада следват общите тенденции в бранша. 

Долината на Струма са оказва повече от благодатна. Местните български сортове запазват своето място, но се появяват и сортове с високо качество. Избите „Вила Мелник”, „Орбелус”, „Меди Валей”, Логодаж, „Рупел”, „Златен Рожен”, „Синтика”, „Демяница” и др. трасират пътя към успеха и създаването на първите винени маршрути в региона.