Костурета

Ястията с боб носят здраве и дават ситост. В Банско се отглеждат различни сортове боб, с различни вкусове и за различни рецепти. Много дребните бели „какарчици“ са ранен сорт. Берат се за зелен фасул и се готвят с много зеленчуци, предимно без месо. „Костенчетата“ са също дребни, но с кръгла форма, отново подходящи за зелен фасул и въпреки че са „зааметлии“ /изискват специално внимание, поради трудно чупещата се суха шушулка в зряло състояние/ от тях се получава много вкусна бобена чорба. 

Любимият сорт на банскалии е „бабарка“- той е средно едър, набъбва хубаво, пуска гъста чорба и не се развира. От бялата „бабарка“ се правят „цръкварските костурета“ – постен гъст боб, запържен с червен пипер  и брашно за помени. Кафявата бабарка се отглежда на дървени пръти, като дължината на шушулката и може да достигне повече от 25см. Крехкият зелен боб от „бабарчите“ е предпочитан за консервиране и гювечи. Идеален за изсушаване и за обичаното ястие „суи чушчи с уво и нога“ – изсушен зелен фасул със свинско ухо и свински крачета, е тъмнокафявият боб с бели петна, който няма конци и отново се отглежда на пръти. Кафявият боб на тънки тъмни линии- „пажочета“ не пуска мустаци и се гледа без необходимостта от дървени пръти, което го прави доста популярен. Червените шарени костурета са идеални за варивото с чекан /кисело цвекло/, кажел /кисело зеле/, дропка /сланина/ и свински кокал /джолан/.

И тъй като през цялата година бобът е на масата, реколтите обикновено се засичат през лятото. За най-издръжлив сорт са смятат средно едри продълговати жълти бобета, който увират бавно и се комбинират с изискващия дълго варене кокал от сушен свински бут и „жътясала дропка“ / през лятото температурите се покачват и сланината, която остава пожълтява/.

Рядък, но най-вкусен боб са бели с червени петна едри костурета, чиято шушулка е също голяма и обагрена в червено. Те се садят на един ред с царевицата, увиват се около нея и дават богата родитба.

Разнообразни са подправките, които се добавят в боба. През лятото белият боб се готви само с дребно нарязан кромид лук, праз лук, няколко зърна черен пипер, сол и олио, но преди сервиране към него се добавя нарязани пера от пресен лук и връзка прясна мерудия, което придава несравним аромат на ястието. Тайната на старите баби е още в добавените стръкове млади листа от домати.

Варивата с ранни сортове боб могат да  се овкусят с нарязани листа от цвекло, с див лук и „счир“

Любима добавка към тъмните сортове през студените зимни месеци са чекането /кисело цвекло/, на което се дължи така наречения „возкарнев вкус“, т.е сладко-кисел вкус и киселото зеле. Към тях единствено се добавя сушена люта чушка, мерудия и сух стрък от копър.

Естествено, най-вкусната бобена чорба е, когато е с бульон от свински кокал /джолан/

Бобът се вари бавно и се отдава на домакини, които постоянно се въртят в къщата. Задължително правило е той да се накисне в тенджера с вода от предходният ден, за да набъбне. След възвиране първата вода се изхвърля, бобът се изплаква под течаща струя и отново тенджерата се напълва със студена вода. За да се свари по-бързо, към него се добавя мазнина- олио, зехтин или нарязани парчета сланина. След като заври се оставя на тих огън за 1 час /в зависимост от сорта/. Ако се прави с „чекане“  и „кажел“, които също по-бавно омекват, тези продукти се нарязват на ситно и се добавят по-рано. Към края на готвенето се добавят праз лук, чушка, кромид лук и доматите. Важен е моментът на добавянето на солта, защото тя може да стегне боба и той да остане твърд. Банскалийката го прави без да се замисля- просто взима боб в една лъжица и го поддухва- ако ципата на зърното се накъдря, значи е време за солта, ако не- процесът трябва да продължи.

Сервирането на боба си подхожда със салата от домати и много зелении през лятото, с кисело зеле и „црекульчи“ /кисели зелени домати/ през зимата.

И още един бабин съвет: количеството боб за едно вариво се определя с шепата на едната ръка. Колкото са членовете на семейството, толкова шепи боб се слагат в тенджерата.