От Никулден до Игнажден

Отминаването на Старата година и идването на Новата е сблъсък между силите на тъмното и светлото, на разрушителното и съграждащото, на огъня и водата.  Всичко това намира израз в ритуалите и обредите на Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Василовден,  Йордановден, Ивановден, и Бабинден. Периодът, в който естествено са съчетани древни и християнски вярвания,  започва с огъня и завършва с пречистващата сила на водата.

Денят, който предшества Коледните празници е посветен на Свети Никола, светецът, владеещ морската стихия, на благочестивия и безкористен мъж, раздаващ се за страдащите хора. Той е покровител на семейството и рода, на рибарите и мореплавателите. За свой патрон са го определили търговците, банкерите и предприемачите.

 

В народните представи Свети Никола има различни образи, наследени от архаични представи. Понякога той е крилат момък с необикновена физическа сила, който лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец, който носи със себе си зимата.

Светецът се почита със специална вечеря, на която основното блюдо е рибник. 

До Никулден се избира водачът на коледарската дружина и в неговия дом се прави "служба" - пеят песен пред кравай със запалена свещ и бъклица вино до него.

 

Доверим ли се на коледните песни, ще трябва да приемем, че рибата-курбан е равнозначна на змея, чудовището, от чиито части се създава светът (особено в случаите, когато "риболовец" е свети Георги).

 

След Никулден и до Игнажден в българския традиционен календар има ритуално мълчание- отива си светът на старата година.

 

Според българската народна традиция Новата година започва на 20 декември, Игнажден. 

Всичко, което се прави на този ден и в следващия календарен цикъл чак до Ивановден, Бабинден и Атанасовден , има магическа сила, за да има здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо, прави гадания за плодородие, за любов и брак. Внимава се за първия гост, за първия ден, за първото събитие, защото това ще е орисията на началото. Нищо не се изнася от къщата и не се дава на заем.

 

Игнажден е наричан още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Някъде го наричат и Единажден, защото това е денят на зимното слънцестоене и всъщност, първият ден от Древния български календар.

 

От Игнажден денят започва да расте по-бързо, "колкото петел скача на прага". Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка.

 

Тяхната обредност е с  дълбока митологична основа и носи концепцията за създаването на света, за неговата гибел и съграждане. За това и в коледните дни има вяра в  черни сили, в караконджоли, таласъми, вампири и какви ли не други митични същества. Бабугери бродят из тъмните доби на нощта и тайно се промъкват. Вратите здраво се залостват и на тях се закача връзка с чесън, амулети пазят хората, излизайки навън. Мъжете обикалят селото по нощите с тежки медни звънци и гонят лошото, за да се отвори чист пътят на новата година. 

 

Огньовете символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.

На Игнажден се захваща новия квас за хляба и е първата кадена вечеря от коледния цикъл.

 

Според християнската вяра започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ. Освен това този ден е посветен на Св. Йгнатий, епископ Антиохийски.

 

Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. В този дене не се иска и не се дава нищо назаем.