Сирни заговезни

Сирни Заговезни е празник, след който започват най-продължителните пости в годината- великденските. 

Празникът е особено тачен и винаги в неделя. В предхождащата го „прошна неделя” или "прошки" всеки трябва да намери време, за да поиска прошка и опрощение  първо от своите най-близки хора, от родителите, кумовете, а после от приятелите и хората, към които е съгрешил.

Думите, които се произнасят са прости и искрени. Още от малки децата трябва да се приучават да ги изговарят: „Ако съм сгрешил с нещо, прости ми!”. Те са съпроводени от поклон и целуване на ръка на родителите и старите хора в семейството. Отговорът е: "Простено да ти е!". Дълбоко уважение, почит и духовна сила изпълват празника.  Духовно очистване от тегоби отваря пътя към новия житейски цикъл, започващ с пролетта и даващ  надежда за здраве, разбирателство и успех в начинанията.

 

Традицията повелява семействата да посещават своите кумове и кръстници с поклон: питка и сладка баница /в съвременен вариант- торта/.

 

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита  (с форма на змия), печени ябълки и бяла халва.

 

Сирни заговездни се чества от всички славянски народи, като се отбелязва с шумни тържества.

В България стара традиция на този ден е да се палят големи огньове /наричани стрелечки, гаро и др./ на най-високото място в селото или на мегдана /орище/, да се съревновават махалите и да се вие голямо хоро с тъпани, зурни и други. Вярвало се, че колкото по-високо се издигат пламъците, толкова по-голямо ще е плодородието. Когато пламъците започват да загасват, те  се прескачат за здраве. В някои краища на България съществува традиция да се хвърлят стрели от момците в дворовете на желаните от тях моми.