Празници и традиции
Коледа - Calendae
Коледа - Календa - Саlendae
Въпреки споровете и утвърденото мнение, че думата календа е с латински произход, все повече са езиковедските, етнографски и историческите поддатки, че тук става въпрос за връзка с най-древните народи на Балканите и Апенините, с траките, родствените им пелазги и българите.
Коледата носи прастария символ на Слънцето. Слънчевият диск напомня колело, а светлината- огън. В декемврийските дни с най-късия ден и най-дългата нощ, слънцето умира, за да се роди отново като млад бог. В навечерието на това разделящо времето събитие, на Игнажден /20 декември/ , слънцето трябва да бъде "подкрепено", "разпалено", "разжегнато". Тогава на гумното, където се вършеело житото, българите палели големи огньове. Поради това и месец декември е наричан „коложег”, а Коледата - Божич /Божик, идваща от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага, която има значението слънце.
В коледната нощ огънят има сакрално значение. Той трябва да гори без да гасне. Затова, от гората се отсичало голямо дърво- "бъдник" и тържествено се внасяло в дома.
С Коледата започва Новата година, а благословията за дома идва с коледарите и техните песни.
Не е случайно съвпадането на Рождество Христово, на християнската идея с древната представа за Коледа, защото доброто винаги се отъждествява със светлината.
Ние следваме: