Йордановден и Ивановден

Периодът започва с изчистващата сила на водата на Йордановден, с дебелия зимен кожух на Кум Иван, завършва с Атансовден, който е на „среди зима” и Бабинден, когато се отдава почит на бабите, акушерките и на радостта с малките деца, родени през изминалата година.

Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден, е знак за преминаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.

 

Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ на  сътворението, на отвоюването на земята от водата, на реда. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.

Бръшлянът е символ да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

 

Според традиционния български календар, на този ден приключват „погановите”, ”мръсните” дни- това са 12 дни от Коледа до Йордановден, в които бродят страшни същества.
Кукерските и коледарски групи спират ритуалните обхождания на селището и домовете. Завършва коледният цикъл /който започва всъщност с огъня на Игнажден, 20 декември/. В самата нощ на Йордановден небето се отваря и отново се вярва, че направените пожелания ще се сбъднат.

 

На Йордановден се извършва кръщаване на водата, а след службата в църквата, свещеникът с литийно шествие се отправя към местната река или извор, в който се хвърля дървен кръст, а мъжете скачат в студените води, за да го извадят. Този, който извади кръста бива почитан от всички, даряван и смятан за скъп гост.

 

 

В християнската православна традиция празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на свещения акт небето „ се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника-Богоявление.
Исус Христос се потапя трикратно във водите на река Йордан и излиза от тях, символично предавайки тайнството на „смъртта” и „възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

 

 

 

Обредното къпане за здраве, характерно за Йордановден, продължава и на Ивановден. Св. Иван е покровител на кумството и побратимството, за това и младоженците посещават на този ден своите кумове, като носят кравай, месо, вино и сядат на обща трапеза. Завършва коледният цикъл. Коледарските дружини правят своята последна сбирка, като често тържествено изкъпват своя водач, а той им устройва угощение.

Православната църква почита Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан и го посочва като пратеник на Бога. Св. Йоан  е наречен още Предтеча, защото според Евангелието подготвя Пътя Господен- идването на Месия.