Голям ден Гергьовден

Това е любознателна, малко дългичка, но интересна статия. Прочетете я до края, за да се уверите, че светът действително е много, много стар и ние носим подсъзнателно древна и жива културна история.

Гергьовден в народната традиция

Очакването на лятото, прелестта на цъфтящата природа, на песните и любовта, радостта на земеделеца и пълните кошари на пастирите- това е Гергьовден в българската народна традиция. Гергьовден е празник и за турците, и всички западно-азиатски народи, които го наричат Едерлес.

По стар стил денят се чествал на 23 април

Според изследванията на първите ни фолклористи като Цани Гинчев /1835-1894/*, от незапомнени времена празникът се наричал „Яргов“, „Ярков“, „Юрев“,  „Журовден“.  Отглас от този древен културен пласт е балканската песен Йорговани и запазените до днес в българската лексика собствените имена и фамилии: 

• Йорго, Герго, Геро, Герган /Герганови/, Гергана, Герчо /Герчеви/,  Журе / Журеви/, Зарко /Зареви/, Гюро /Гюрови/ ;

• Диалектните форми- Джуро, Джоре;

• съвременният популярен вариант за обръщение към Георги- Жоре;

• руски вариант- Юрий, Юря;

• названията за едногодишни животни- ярка, яре, ярина;

• съществителното жар, глаголът: журя /изгарям, „копривата ме ожури“/.

Сред западните славяни лятото се зове „яро“

Означава ярко, светлина, огън, жар и живот, в смисъл на възобновяване и  лято.

Ярий и Свети Георги

Култът към митичното божество Ярий е запазен в народните песни и приказки, и по-късно- с християнството, се пренася в образа на война Свети Георги.

Той е силен юнак, хубавец като ясно слънце, на бял кон, който побеждава триглава ламя, надвива на студа, освобождава земята /хубавата царска дъщеря/ и получава богатство. След легендарната битка се разтопяват преспи и снегове, завалява ситен дъждец, синура позеленява и полето се покрива с пъстроцветен килим. От отсечените три глави на ламята рукват три благодатни реки, които ще донесат на орачите бяло жито, на копачите руйно вино, на овчарите прясно мляко…

Празникът на Св. Георги е празник на грижовния стопанин-  земеделец и скотовъдец. 

На своя ден Св. Георги радостен обикаля ниви и стада, а стопаните го посрещат рано сутрин с венци и цветя, набрани преди изгрев слънце и поръсени с росица. В този ден се правят общоселски трапези и курбани на оброчни места, параклиси и край стари дървета.

Надежда за скорошно задомяване

Радостта на Гергьовден се свърза с редица обичаи за младите хора. В предходния ден момите правят цветни китки с нишан- личен знак. Те се поставят в съд с мълчана вода, под трендафил. На следващата сутрин китките се вадят от съда и всяка една се нарича, и благославя от „кумицата“- момата, която на Лазаровден е водила лазаруването.  В същия ден  е съществувала силна традиция да се връзват люлки на зелени дървета в покрайнините на селото или в двора, на които да се люлеят момите.

Гергьовските люлки

Отваряйки безценната съкровищница на българските народните песни, тук е моментът да споменем песента за женитбата на слънцето; да потънем още по-дълбоко в древни културни пластове, свързани с култа към слънцето и да добавим още една черта в образа на Св. Георги- тази на соларно божество. 

За древните хора преходните сезони на годината, се свързват с определени дати, имащи отношение към астрономическия ход на слънцето.  В тези дни се прави своеобразна слънчева магия чрез обреди и ритуали, постановяващи за пореден път космическия и социален ред:

• 20 декември, най-късия ден в годината- Еднажден или Игнажден. Когато слънцето е най-слабо в своята мощ, хората палели огньове в нощта, за да подсилят небесното божество;

• На 24 декември се ражда младия бог, разжегва се/ разпалва се огъня в огнището и той гори през цялата Бъдни вечер, за да се завърти отново колелото на живота на Коледа-  25 декември;

• на Запошка  /Сирни заговезни, Прошки/ отново се издигат огньове- гаро /наричани в разложките села/ и стрелечки /наричани в Банско/, а момците хвърляли огнени стрели в двора на избраните моми

• На Гергьовден момите се люлеят на слънчева люлка. Слънцето си взима невеста, за което идва реч по-нататък.

Приказката за слънчевата невеста

Това е цяла поема, която разказва за любовта…на Слънцето. То не залязва и не се прибира вкъщи „три дни и три нощи“, за да гледа своята любима и не изгрява, когато нея я няма. Любовта е изгора и се превръща в бедствие за земята. Единственото спасение е, Слънцето да вземе свята земна любима, която  е „по-слънце от него“  за невеста. И естествено, най-подходящия ден за това е Гергьовден и гергьовските люлки.

Тази песен потвърждава тезата, че в образа на Свети Георги се вплитат тънки нишки от соларните култове, на древните общества.

Песента и нейните многобройни варианти и анализи можете да намерите в книгата на Цани Гинчев "По няколко думи за занаятите, билкарството и поверията на българския народ", Земиздат, 1988