Трапезата на Бъдни вечер

Нашият избор

Трапезата на Бъдни вечер

Бъдни вечер е сред най-очакваните дни в годината. Древността и сакралността на празника още повече подчертават неговата важност и връзката между минало,  настояще и бъдеще.
 
24 декември не е случаен ден. Най-дългата нощ и раждането на младото слънце, изразяват сблъсъка на старото и новото, на тъмното и светлото, на раждането, на надеждата и светлината.
 
Нощта преди Коледа е посветена на семейството, на молитвите за здраве, на Богородица, покровителката на хората, на земята, която ни храни. Миг на съкровени желания, на топлина и уют, на бъдника в огнището, който ще гори цяла нощ. В народните песни бъдникът е „златно дърво- плодовито”, което ще „порасне до небе и ще пусне клони до земя, лист ще лисне дребен бисер, цвят ще цъфне чисто сребро, род ще роди сухо злато”.
 
Цялата душевност на празника намира израз в специалната трапеза.
Приготвят се нечетен брой постни ястия, всичко, което се ражда от земята. Сред тях са боб, царевица, пшеница, ориз, цвекло, орехи, мед, плодове, тиквеник, зелник, пълнени чушки, постен гювеч, ошаф, вино, ракия и др., като най-важен е обредният хляб- пита. 
Всички блюда се поставят едновременно на масата, семейството сяда заедно и никой не пристава да донася нещо забравено или да отсервира, за да не излезе късмета и плодородието. Най-възрастният член на семейството прекадява трапезата, а после и цялата къщата.
Стопанинът на къщата вдига хляба с  ръцете си и го разчупва ритуално като първото парче се обрича на Богородица и мъртвите, второто на къщата и следващите на всички членове на семейството по старшинство, както и на добитъка.
Традицията повелява в питата да се постави сребърна пара за късмет. Ако парата попадне в комата на Богородица- успехът и богатството ще са за цялата фамилия. Ако се падне на някой член от семейството – той ще бъде най-големия късметлия през годината и всичките му начинания ще бъдат успешни.
В края на вечерта масата не се раздига, защото близките покойници след като къщата утихне, също ще слязат да се погостят.
Централно място на трапезата се отделя на питата. 
На много места я наричат „боговица”- хляб за пред Бога.  Тя е с кръгла форма и носи древната идея за слънцето. Замесва се с ритуална чистота и е богато смислово и символно натоварена. Хлябът в този ден обединява  семейството и осъществява духовната връзка с Пресвета  Богородица и с любимите хора, които са си отишли от земния свят.
 
Хлябът се замесва от стопанката, като на момичетата за женене не се разрешава да се намесват в този акт, за да не изнесат богатството на къщата.
 
Тематиката на декорацията на обредните хлябове за Бъдни вечер е свързана преди всичко с дома, семейството и стопанския цикъл и те така и се наричат: „къща”, „гумно” или „харман”, „ток”, „нива”, „лозе”, кошара” и др. 
Пластичната украса се осъществява с  гайтани от тесто, които оформят фигурите върху гладката повърхност. Например хлябът „къща” изобразява къща оформена от 4 ленти, в която е изобразено огнището и броя на членовете на семейството във вид на малки топчета от тесто. Кучето е със задължително присъствие, но отвън до входната врата. Тъй като на Бъдни вечер не се ходи на гости, все пак се поставя знак за гост, но той е извън къщата.
 
Днес символите върху хляба за Бъдни вечер са до голяма степен  забравени, но е останала идеята за най-важното- семейството и духовната връзка между неговите членове.
Препоръчваме книгата на проф. Тодор Иванов Живков: "Български обредни хлябове"