Нашият избор

Дионис и Трифон Зарезан

Празнуването на Св. Трифон Зарезан съхранява стари ритуали от времето на траките

Дионис e тракийки бог, почитан през древността от гърци и римляни и трайно влязъл в техния пантеон. Наричан е с много имена: Елеутерос, Либер, Бакхус. В тракийския език е Сабазий, в смисъл на освободител.

Името Дионис е документирано още през 15в.пр.Хр. в текстове от така наречения Линеар Б като „Дивонусос” и се обяснява с думите: дивно, чудо, удивление. В този смисъл Дионис означава дивния, чудния, светлия.

Дионис е бог на природата, виното и веселието.
Той научава хората на земеделието, покровител е на селското стопанство и плодородието. Поради тази причина култът към него се запазва дълго време в народната култура на българите. От старите автори се знае, че майката на Дионис е Семела или Земела= Земя. Тя  от друга страна е дъщеря на Кадъм, основателят на Тива и създател на древната азбука.

Празненствата на Дионис са шумни, карнавални, с много музика и факелни шествия. Участниците в тях окичват главите си с венци от бръшлян. Водачът на шествията носи жезъл- тирс, а мъжете дървени пръчки, с които удрят по земята и се провикват. Те бележат границата между зимата и пролетта. Хилядолетия по-късно ще видим в празнуването на Трифон Зарезан в българските земи същите елементи: окичване на главите с лозови пръчки, избиране на цар на лозето, знаме на водача, шумен празник с музиканти, вино, театралност и карнавалност на събитието с преобличане на мъжете в жени и с много леене на вино.

След християнизацията, игрите в чест на Дионис са обявени за бесовски и еретични, а хората, участващи в тях – преследвани. Така тракийският бог сменя своя облик, за да пребъде през вековете и да стигне до наши дни с образа на Свети Трифон Зарезан.

Според Християнското му житие Св. Трифон е роден през 248г. в гр. Апамия, Фригия, Мала Азия- един традиционен лозарски район. Според православния календар той се чества на 1 февруари, но по стар стил е на 14 февруари.

Централна обредна практика на празника e зарязване на лозето, т.е. орязването, култивирането на лозата. Осъществява се в три етапа: служба в църквата, ритуал на лозето и празник.

По време на службата в чест на Св. Трифон, християнската общност се сравнява с господне лозе, изрича се молитва за благодат върху всяка лозова пръчка, т.е. върху всеки член на общността. Свещеникът обикаля лозята, пръска ги със светена вода и прави пръв ритуалното зарязване.

Зарязването е мъжка дейност, а жените участват с приготвянето на празничната храна: пита, пълнена кокошка, сирене и характерните за сезона: туршия сирене  и др. Задължителна е бъклицата с вино, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързани с червен конец.

Зарязването е ритуална игра и своеобразно магическо действие, чрез което се цели предизвикване на плодородие и закрила, а благословията чрез слово има силата на заклинание. Зарязването се извършва от двама души, отрязаното място се полива с вино. С лозови пръчки се свиват венци, окичват се главите и се сяда на празничната трапеза. По време на обреда се избира „цар на лозето”- това е уважаван мъж и добър стопанин. Мъжете носят знаме, свирят, пеят, веселят се. Връщайки се в селото, те обикалят всяка къща, виното се лее и най-накрая всички се събират на мегдана за голямо хоро. 

Заповядайте в Долината на виното!

In Vino Veritas!