Часовникът на Тодор Хаджирадонов

Часовникът е от 1866г.

Още един знак за самородния талант на банскалии. Създаден е. от Уста Тодор на собственоръчно направения от него метален струг. Часовникът се отличава с конструктивна сложност, метрологична точност и идеално пасващи си елементи от дамаска стомана. Механизмът е свързван с 2 циферблата. Първоначалният замисъл е бил циферблатите да бъдат 4. С тази цел са оставени и 4-те кръгли отвора на кулата. Два камъка с тегло 22,5кг. служат за двигател на часовника. За своите над 150г. живот часовникът нито веднъж не е спирал да работи, отмервайки точно всяка минута.

Тодор е син на известния бански търговец  Иван Хаджирадонов.

Той учи и живее в Австрия и Германия и получава задълбочени знания по физика, механика, химия, които практически използва. След завръщането си в Банско създава автоматична машина за дараци, която е представена на Първото Пловдивското Изложение през 1892 г. и получава правителствена награда. В Банско Уста Тодор прави просторна тъкачна работилница със собствени машини и механична работилница с металообработващ струг, задвижван от водна тяга.  На същото изложение представя часовник, който е по-голям и по-сложен от банския, тъй като освен на всеки час и половин час, бие и на всеки 15 минути. Часовникът е закупен от Зографския манастир в Света гора и поставен на висока кула, която е част от така наречената Банска махала. За това свое изобретение Тодор Хаджирадонов получава златен медал.

Наследниците на Тодоро Хаджирадонов са техничари и знахари. И до днес те поддържат в изправност часовникът на църкавата „Света Троица“.