Мартеницата- древен символ и приказна легенда

Нашият избор

Мартеницата- древен символ и приказна легенда

Мартеницата на границата на сезоните

Традицията на закичването с усукан бял и червен конец- мартеница е сред най-старите български етносни обичаи. Не случайно тя се появява на 1 март, защото всъщност носи идеята на разпъпваща се младост, на зачатието, плодовитостта и надеждата за богатство и пълнота през настъпващата земеделска година. Когато долетят първите птици, когато кацне първия щъркел на комина и пролетта пристъпи в дворовете, мартеницата се окичва на плодно дръвче. 

Самият месец март често е непредсказуем и капризен. След определяните като братя  Голям и Малък Сечко- януари и февруари, идва Баба Марта. Лютата и същевременно добра старица символизира драматично сменящите се сезони и началото на нов период от цикъла на времето.

Мартеницата е фалически знак и  най-завоалирания образ на единството между мъжкото и женското начало.

Тя носи енергия и хармония, на която изначално се крепи света. Белият цвят е символ на невинността на девицата /в миналото мартениците са давани само на девойките, но не и на омъжените жени/, а червеният- на мъжката сила. Усукването им носи дълбоката идея за свързването и продължението на рода. Устойчивостта на това древно възприятие и ритуално действие се пренася в християнството. Затова говори традиция и до днес в Мелник. В деня на честването на Богородичния пояс /31 август/,  възрастните жени усукват бели и червени конци, с които обхождат едноименната църква. Жалещите за рожба жени посещават в този ден храма, взимат от осветената връв и я завързват на кръста си. Интересното е, че от този двуцветен конец взимат и родители, чиито деца са на прекомерна възраст за женене, също с мисълта те да намерят своята половинка в живота и да се задомят, защото семейството е в основата на социалния и космическия ред.

Мартеницата в легендата за хан Аспарух

Едва ли някой може да каже как стига до нас легендата за хан Аспарух и колко е зрънцето истина в нея. Но това сказание за любов, за завоеванието като пътуване и за жертвата на най-милото в името на съграждането, е изключително устойчив мит в съзнанието на българина. В интригуваш разказ на писателя Николай Райнов от  книгата „Видения от древна България“, /издадена през 1918г./, оживява образа на Ахинора- любимата на Аспарух. Тя завързва бял и червен конец с послание за здраве и любов на краче на лястовица и я пуска в търсене на хана по пътя му за новите земи, и в новите земи тя бива принесена в жертва за бъдещето на народа. Завладяващата и приказна история пленява изкуството на големия български художник Иван Милев. Неговият портрет Ахинора се превръща в емблема на творчеството му

Честита Баба Марта!

Бъдете бели и засмени, румени, червени!